Днес е един светъл ден за българския футбол или поне е бил преди 18 години. На днешната дата българският национален отбор по футбол започва похода си към най-успешния период във футболната си история - САЩ 1994.
Всичко хубаво свършва до тук. 18 години по-късно "трикольорите" ни стигнаха до там да заемат последното място в квалификационната си група и отбелязването на гол да изглежда като кацнало НЛО посред бял ден пред "Белия дом".
Вместо в България да започнем да надграждане върху постигнатото от САЩ 94 ние започнахме да го рушим по-бързо и от цигански отряд изоставена къща. Заслепихме се каква силна футболна нация сме, а футболът бе оставен на самотек и зачакахме успехите като онези братя, които споели и викали неволята.
През годините футболът ни се превърна в една огромна пералня за пари на новобогаташите, които поеха клубните отбори и го завъртяха в едно разрушително торнадо ,от което берем плодовете си днес.
Комисионни за мениджъри, комисионни за спортни-директори, комисионни за футболисти от джунглите, плажовете и сръбските скари.
Поне на един Гриша Ганчев му светна, че трябва сам да създава млади таланти и колкото се може час по-скоро да забрави за легионерите, а примерът му бе последван от Емил Димитров и Христо Стоичков в Етрополе и Кирил Домувсчиев в Лудогорец.
18 години по-късно футболът започва да работи там където трябва. Може да е късно, но все пак е по-добре от още 18 години лутане.
Е, поне някои имат утешението, че благодарение на нас Франция стана Световен и Европейски шампион по футбол! Как ли пък не.
Видиш ли как България победила Франция и от тук насетне френския футбол тръгнал нагоре. Французите започнали да се занимават с детско – юношеската си школа, да градят таланти. Е, кога най – накрая френския президент ще ни изпрати едно благодарствено писмо по случай световната и европейска титла? Разбирачите - тихо.
Една малка справка ще покаже, че футболистите станали Световни шампиони през 1998 година и Европейски шампиони през 2000 година са играели професионален футбол по време на тази така забележителна дата за българския футбол 17 ноември 1993 година. Изключение прави един единствен футболист Никола Анелка, който започва кариерата си през 1995 година в ПСЖ.
Ето футболистите играли на световното във Франция през 1998 година и отборите в които са играели през 1993 година.
Вратари:Фабиен Бартез – Олимпик Марсилия, Бернар Лама – ПСЖ, Лионел Чарбониер – Оксер
Защитници: Лоран Блан - Сент Етиен; Марсел Десаи – Милан; Лилиан Тюрам – Монако; Бишенте Лизаразу – Бордо, Винсент Кандела – Тулуза, Франк Лебьоф – Страсбург,
Полузащитници: Зинедин Зидан – Бордо, Юри Джоркаеф – Монако, Дидие Дешан – Олимпик Марсилия, Патрик Виера – Кан; Емануел Пти – Монако, Робер Пирес – Метц, Ален Богосян – Олимпик Марсилия, Кристиан Карембьо – Нант, Бернард Диоменд - Оксер
Нападатели: Тиери Анри – ФК Версай, Кристоф Дюгари – Бордо, Давид Тразиге – Платенсе Аржентина, Стефан Гюварч – Гингам,
Новите футболисти на Европейското в Холандия и Белгия през 2000 година са:
Вратар: Улрих Реме – Анже Франция
Полузащитник: Йоан Мику – Кан
Нападатели: Силвен Вилтор – Рен
Днешното футболно поколение на Франция, което би трябвало да е плод на загубата им от нас на „Парк де Пренс” е гола вода. Изпитват трудности със знайни и незнайни отбори, провалят се с гръм и трясък на големи форуми и благодарение на съдийски помощи се докопва до там.
Явно няма да получим благодарствено писмо от президента на Франция за успехите им на футболния терен, но пък нищо. Ще се задоволим с докладите на ОЛАФ.
Снимка: Цветан Инджов/SportaBG.com