Чичо Митко си е Чичо Митко. Стар, изкуфял, с бавна мисъл, объркан словоред за него е лесно да бие ПФК “Левски”, както на момиченце с панделки да играеа на чук и гек.
Мина поредното вечно дерби, след което катаклизмите в “червения лагер” ще спрат поне за момент, а при “сините” се задава мощна буря, след която не се знае какво ще остане, ако изобщо има нещо в “синята” кащурка.
Цяла седмица в ПФК “Левски” самодоволно потриваха ръце заради случващите се скандали при “армейците” и се готвеха за прогром над своя съперник, но съдбата отново бе замислила друг сценарий за горделивия “отбора на народа”.
Правилна ли е смяната на Милен, не е ли, защо Пенев, той ли наистина ще води отбора? Все въпроси, които дерзаеха не само привържениците на ЦСКА, но и всички фенове на най-великата игра в България.
В петък вечерта считаният за немощен Димитър Пенев излезе срещу младата, надъхана, кипяща от енергия, светла мисъл, тактическа грамотност нова генерация в лицето на Георги Иванов – Гонзо.
Чичо Митко трябваше да се чувства като случаен мобифон в мгазин за смартфони срещу своя колега от отсрещната страна, но смартфона явно се оказа правен в час по ръчен труд в някое начално училище в Китай и даде накъсо.
Забързаният купувач (бел. на автора - Тодор Батков) се плесна по челото и не можа да проведе така важния си бизнес разговор. Какво да правиш? Съдба!
Докато конкурентите му (бел. на автора – Иво Иванов и Димитър Бориов), които бяха на подбив цяла седмица заради старата си техника пак прекараха своя съперник.
Спокойствие, спокойствие и пак спокойствие. Това бе единственото, което се четеше в лицето на специалиста от Мировяне дъвчейки загадъчно крайчица на очилата си, а онзи с многото голове във вечното дерби, нервно крачеше и ръкомахаше на тъч линията усещайки как легендата за великия син герой напълно се сгромолясва.
И така мина поредното дерби между ЦСКА и ПФК “Левски”, което за пореден път доказа, че по хубаво от отлежала бутилка вино няма.
Всеки си знае. Само ЦСКА може да победи ЦСКА