ЦСКА бе на ръба на унищожението през лятото на 2008 година, когато бе застрашена да бъде пратена в окръжните групи, но тогава се появиха Титан и спасиха потъващия кораб, но това май не трябваше да се случва.
Името Титан погледнато в исторически и митологически аспект носи единствено и само унищожение, мъка и страдание. И Титаник и Титаните са посрещнати с възхита, но накрая се сгромолясват с пълна сила. Това в момента се случва и с управлението на ЦСКА, на което стоят българските Титани.
Привържениците на отбора ги посрещнаха с възхита, с облекчение, с радост, като спасителите, с които най-накрая ЦСКА ще поеме по правилния път, но не. Титан са като всички останали. Готови са да приберат в банковите си сметки и пръстта от "Борисовата градина".
Вече 20 години марката ЦСКА е една дойна крава за всеки стъпил на "Армията". Появават се хора с обещания и бързо забравят за какво са дошли или изобщо не са имали никакви намерения освен да изперат някой друг лев и да предадат щафетата на следващия.
ЦСКА е огледален образ на държавата. Поредният Месия се появява със сладки обещания, взема каквото е останало и изчезва.
ЦСКА има нуждата от човек, който наистина иска да направи нещо с отбора или да бъде пратена в чистилището на аматьорския с футбол и след години да се завърне там, където и е мястото, а не да участва в схемите на знайни и незнайни герои на прехода.